Авторска Вечер с Вики Бешлийска ~ 20.05.21 г

Сърдечно благодарим на въздействащата Вики Бешлийска, на издателство Софпрес и по-специално на отдадената редакторка на “Глина” Вики Иванова и на фотограф Невена Рискова за незабравима среща в Клуб МоМа!

Глина от Виктория Бешлийска (анотация)

Само за 2 години Виктория Бешлийска превърна блога си „По дирите на думите“ (Words do Worlds) в съкровищница на българския език, която пази неговия дух и история.

Любовта ѝ към родното, обединена под надслов #ОбичамБългарскитеДуми, и стремежът й да съхрани автентичността и енергията на словото – такова, каквото нашите предци са познавали, я отвежда в едно необикновено българско село и я вдъхновява да създаде история, която не просто се чете, а се живее.

  • Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, „Глина“ е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си.
  • Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на „Глина“. Романът взема необработената пръст на легендата и я завърта на писателския чарк, за да извае история, която се лее като вода и пречиства като огън.
  • „Глината за него правеше онова, което и водата не можеше – вадеше бесовете, укротяваше сърцето му, лекуваше го. Затова откъсна парче, тежко като напоена пчелна пита, премеси го няколко пъти и седна на чарка. Pъцете му трепереха неистово, Велико ги протегна напред, сякаш за да види колко голямо бе това, което трябваше да излезе от тях. После ги потопи една подир друга в паницата с вода и завъртя колелото с левия си крак. Дланите му се допряха около калното кълбо и влагата ги пое с разтушаващата си сила. Вгледан в центъра на чарка, в миг пред очите му земята и небето се преобърнаха. От мощната въртележка помежду им зейна дупка, недостижима като окото на буря.
  • В нея само Божият пръст можеше да влезе, за да да ги намести отново: долу – земята, горе – небето.”
    Тя е Жара – с име, родено от светлината на огъня, и нрав на буен планински поток. Той е Велико – майстор грънчар по наследство и по сърце, който диша с глината и живее за чарка. Срещата им е като досег на пламъка с полъх – въздухът може да разгори искрата също толкова лесно, колкото и да я накара да изтлее. Но когато на пътя й се изправя съдбата на цялото село, любовта им неволно се превръща в цяр за общата болка. Велико знае, че от пръстите му може да излезе онова, което ще откупи свободата на бусинските майстори. Но не подозира, че глината в сърцето му ще подпечата Жара като своя.
  • Подобно на глината, която обединява огъня и водата и споява техния съюз с пръст от земята, превръщайки ги в късче съвършенство, Виктория Бешлийска извайва детайлите на своя роман. На страниците на „Глина” думите танцуват в съвършен синхрон и разгръщат пред очите на читателя една необикновена история. История, която извисява духа и му дава свобода и простор да полети; която свързва небето и земята, реалното и митичното, любовта и вечността.”
Recent Posts