новогодишно меню ресторант

Новогодишното меню на българите през десетилетията

Фолклорните традиции са истинско богатство за народа, което индиректно ни свързва, независимо къде и как ни е подредил живота. За себе си знаем добре, че трапезата се явява център на българските традиции и обичаи. Изключения няма – отбелязването на новата календарна година, днес и преди, е свързана с празнична трапеза и съпътстващи обичаи, които все още се спазват поместно. С радост ще открием в следващите редове, че сме запазили много от българина преди, умело осъвременили го.

 

Задължително на трапезата 

Като православен народ, характерно за нашия календар е било редуването на постни дни с дни, в които е разрешена употребата на млечни продукти и такива от животински произход. След края на Рождественския пост, задължително е било новогодишната вечеря да е изпълнена с блажни ястия – бъдещото изобилие е в техен залог, т.к. ястията го символизират. В някаква българска симбиоза редуваме християнство с езичество. До новогодишната салата поставяме желирано ястие/пача или цяла свинска глава. Днес свинското продължава да присъства, като основен избор са свинските пържоли. Друг традиционен вариант за новогодишни ястия, капамата, също съдържа в себе си свинско, но и пилешко – вариациите са много, като могат да бъдат добавяни и наденички или други видове месо, към зеле, което тихо да къкри с часове, затворено в стар глинен съд. Е, разбира се и това сме реновирали и на пазара можем да открием доста модерни съдове. Продължаваме с баницата с късмети – основен момент в празничната нощ. Съществува диалектика дали баницата с късмети се приготвя на Бъдни вечер или в последния ден на годината, но поради непостния си характер, обикновено Нова година печели спора. Тогава именно в нея се поставя дрян, който да се нарече за здраве, благополучие, успех, плодородие, късмет. В днешната баница още могат да се открият невъобразими късмети като яхти, апартаменти и други и за домакинствата приготвянето им е истински творчески акт, който събира обикновено женската част от семейството.

По всичко изглежда, че традициите са това, което бяха или не съвсем, но едно е сигурно – не сме се отдалечили твърде много. Все повече и по-модерна става именно българската нишка, по която да нанижем модерното си Аз, до овехтялото, за да си спомним, че и преди ни е имало, че имаме традиции и здрав корен, прекарвайки една вълнуваща Нова година в София.