Author’s Evening with Vicky Beshliyska ~ 20.05.21

Сърдечно благодарим на влиятелната Вики Бешлийска, на издателство Софпрес и най-вече на всеотдайния редактор на „Глина” Вики Иванова и фотографа Невена Рискова за една незабравима среща в Клуб МоМа!




Само за 2 години Виктория Бешлийска превърна своя блог „Думите правят светове” в съкровищница на българския език, която пази неговия дух и история. Любовта й към родината, обединена под надписа #ОбичамБългарскитеДуми, и желанието й да съхрани автентичността и енергията на словото – такова, каквото са го познавали нашите предци, я отвеждат в едно необикновено българско село и я вдъхновяват да създаде история, която не е просто четеш и човек живее.
- Изработена от огъня на думите и праха на историята, „Клей“ е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който заедно с глината извайва съдбата си.
- Легендата разказва, че през 17 век местните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в пределите на империята, за да продават стоката си. Имаше толкова първична сила, красота и простота в мънистената керамика, че отваряше и сърца, и врати. Отваря и страниците на “Глина”. Романът взема суровия пръст на легендата и го завърта върху колелото на писателя, за да извае история, която тече като вода и пречиства като огън.
- „Глината направи за него това, което водата не можеше да направи – изгони демони, укроти сърцето му, излекува го. Така че той откъсна парче, тежко като подгизнала медена пита, омеси го няколко пъти и седна на едно столче. с треперещи треперещи ръце, Велико ги протегна напред, сякаш за да види какво ще излезе от тях.След това ги потопи една по една в съда с вода и завъртя колелото с левия си крак.Дланите му се опряха около топката кал и влагата ги погълнаха със задушаващата си сила.Загледан в центъра на чарка,в миг пред очите му земята и небето се преобърнаха.Между тях зейна дупка от мощната въртележка,недостижима като око на буря.
- В нея можеше да влезе само пръст Божий, за да ги постави отново: долу – земята, горе – небето.” Тя е Жара – с име, родено от светлината на огъня и нрава на буен планински поток. Той е Велико – майстор грънчар по наследство и по душа, който диша с глина и живее за чарка. Срещата им е като докосването на пламък с дъх – въздухът може да запали искра също толкова лесно, колкото и да я угаси. Но когато съдбата на Цяло село се изпречва на пътя й, любовта им без да иска се превръща в панацея за общата болка.Велико знае, че от пръстите му може да излезе онова, което ще купи свободата на майсторите на мъниста.Но не подозира, че глината в сърцето му ще запечата Жара като свой собствен.
- Подобно на глината, която обединява огъня и водата и слива техния съюз с почвата от земята, превръщайки ги в съвършенство, Виктория Бешлийска извайва детайлите на своя роман. На страниците на „Глина” думите танцуват в перфектен синхрон и разгръщат пред очите на читателя необикновена история. История, която извисява духа и му дава свобода и простор за полет; който свързва небето и земята, истинското и митичното, любовта и вечността.”